Продължение….
6.Научете се да не позволявате да ви въвличат в игри
Какво означава това?
Понятието игри, когато се отнася до диалог между двама души, произлиза от един вид психотерапия, наречена трансакционен анализ. Игрите са структурирани начини на взаимодействие, които се използват, за да се избегне интимността. Всеки може понякога да прибегне до игри във взаимоотношенията си, но при нездравите връзки игрите преобладават. Те са стереотипни начини за избягване на всякаква размяна на откровена информация и чувства и позволяват на участниците да прехвърлят отговорността върху гърба на другия. Обикновено ролите, изпълнявани от жените, които обичат прекалено силно, и техните партньори са различни вариации на позициите на спасител, обвинител и жертва. Всяка от двойките играе тези роли многократно, като ги разменя. Ще означим ролята на спасителя със (С), определяйки я като „опитващ се да помогне“, ролята на обвинителя с (О) – по определение „този, който обвинява“, и ролята на жертва с (Ж), определена като „този, който е невинен и безпомощен“. Следващият сценарий ще илюстрира какво представлява тази игра:
Том, който често закъснява вечер, влиза в момента в спалнята. Часът е 23,30 и жена му Мери започва:
Мери (плачливо): (Ж) – Къде беше? Така се разтревожих. Сън не ме хваща, така се изплаших, че може да си катастрофирал. Знаеш, че ще се безпокоя. Как можеш да ме държиш в неведение, поне да се беше обадил, за да знам, че си още жив!
Том (умиротворително): (С) – О, миличка, съжалявам. Мислех, че си заспала и не исках да те събуждам. Не се разстройвай. Сега съм си вкъщи. Друг път ще ти се обаждам, когато закъснявам, обещавам. Веднага щом се приготвя за лягане ще ти разтрия гърба и ще се почувстваш по-добре.
Мери (ядосана): (О) – Не искам да ме докосваш! Казваш, че друг път ще се обаждаш! Сигурно се шегуваш. Последния път пак ми каза, че ще се обадиш, а направи ли го? Не! Не те е грижа, че седя тук и си мисля, че си загинал някъде по пътя. Ти никога не мислиш за другите, така че не можеш да знаеш какво означава да се безпокоиш за някого, когото обичаш.
Том (безпомощно): (Ж) – Миличка, това не е вярно. Аз мислех за теб. Просто не исках да те събуждам. Не знаех, че така ще се разстроиш. Само се опитвах да бъда тактичен. Изглежда, че каквото и да правя, все греша. А какво щеше да стане, ако се бях обадил и те бях събудил? Тогава щях да съм лош, защото съм те събудил. Никога не мога да ти угодя.
Мери (отстъпчиво): (С) – Това изобщо не е вярно. Ти значиш много за мен, затова искам да съм сигурна, че си добре, че не си катастрофирал. Не се опитвам да те изкарам лош. Искам само да разбереш, че се безпокоя за теб, защото много те обичам. Съжалявам, че така се вбесих.
Том (използва отстъплението): (О) – Е, щом толкова се тревожиш, защо не се радваш, че съм се прибрал? Ами ме засипваш с толкова оплаквания и въпроси къде съм бил? Нямаш ли ми доверие? Уморих се вечно да ти обяснявам всичко. Ако ми вярваше, щеше да си легнеш, а когато се прибера, щеше да си радостна да ме видиш, вместо да се нахвърляш върху мен. Понякога си мисля, че просто обичаш разправиите.
Мери (с повишен тон): (О) – Да съм радостна, че те виждам?! След като лежа цели два часа и се чудя къде си? Ако ти нямам доверие, това е, защото ти никога не си направил нещо, за да мога да ти вярвам. Не се обаждаш, обвиняваш ме, че се разстройвам, а когато най-после се прибереш, почваш да ме обвиняваш, че не съм била мила с теб! Защо просто не се обърнеш и не се върнеш там, откъдето си дошъл, където си бил цялата вечер.
Том (успокояващо): (С) – Виж, знам, че си разстроена, а на мен ми предстои тежък ден утре. Какво ще кажеш да ти направя чаша чай? Точно от това имаш нужда.. След това ще взема душ и ще си легна. Съгласна ли си?
Мери (разплакана): (Ж) – Ти просто не можеш да разбереш какво значи да чакаш с надеждата, да се обадиш, но ти не го правиш, защото аз не съм толкова важна за теб…
Да спрем ли дотук? Както и сами ще се досетите, двойката може да продължи спора, разменяйки си местата на спасител, обвинител и жертва още дълги часове или дни, дори години. Ако се уловите, че отговаряте на някое изявление или действие на другия по някой от описаните начини, внимавайте! Вие сте участничка в един цикъл на обвинения, опровергавания, упреци, който е безсмислен, безплоден и деградиращ. Спрете! Престанете да се опитвате да извъртите нещата по свой начин, като бъдете мила, гневна или безпомощна. Променете това, което можете, което означава да промените себе си! Откажете се от необходимостта да победите на всяка цена. Дори от необходимостта да спорите или да го принудите да ви дава обяснения и извинения. Откажете се от нуждата да го накарате да са почувства виновен.
Какво се изисква, за да не ви въвлекат в игри?
Дори и когато сте изкушена да отговорите по някой от начините на играта, не го правете. Отговаряйте по начин, който ще сложи край на играта. В началото е малко сложно, но с практиката ще се усъвършенствате.
Нека се върнем отново на горната ситуация и да видим как Мери би могла да избегне смъртоносния триъгълник с Том. Мери вече е започнала духовното си развитие и й е ясно, че не е нейна работа да напътства и контролира Том. Тъй като тя работи върху себе си, същата вечер, когато вече е станало късно, а Том не се е прибрал, вместо да си позволи да изпадне в нервна криза, тя се обажда на своя приятелка от групата. Те разговарят за обзелия я страх, което й помага да се успокои. Мери изпитва нужда някой да чуе как тя се чувства, а приятелката й слуша с разбиране, без обаче да дава съвети. След като затваря телефона, Мери започва да повтаря любимата си мисъл: „Моят живот е превъзходно уреден и аз живея в мир, сигурност и спокойствие всеки ден, всеки час.“ Тъй като никой не може да задържи две мисли едновременно, Мери установява, че когато прехвърли мислите си към успокоителните думи на това твърдение, тя се успокоява и дори се отпуска. И когато Том се прибира към 23,30, тя вече спи. Той я събужда с влизането си в стаята и тя веднага усеща как раздразнението и гневът й се връщат, затова си повтаря няколко пъти на ум своето твърдение и казва:
–  Здравей, Том. Радвам се, че се прибра благополучно.
Ето отговора на Том, който е свикнал при подобни обстоятелства да има караница, а сега е леко объркан от нейния неочакван поздрав:
– Щях да ти се обадя, но … – започва да се извинява отбранително. Мери го изчаква да завърши обяснението си и казва:
–  Можем да говорим за това утре сутринта, ако искаш. Сега много ми се спи. Лека нощ.
Ако Том се е чувствал виновен за закъснението, една караница с Мери щеше да облекчи вината му. Тогава той би могъл да си каже, че тя е една заядлива сръдла и проблемът щеше да остане неин, защото се заяжда, вместо да е негов, защото закъснява. А така той си остава с вината, а тя не страда от неговите действия. И така трябва да бъде.
Играта спасител-обвинител-жертва много напомня на пинг-понг. Вие непрекъснато връщате топката, когато попадне при вас. За да не ви въвлекат в играта, трябва да се научите да оставяте топката да мине покрай вас. Един от страхотните начини да се справите с това, е да се усъвършенствате в употребата на възклицанието „О-о!“ Например в отговор на извинението на
Том Мери би могла просто да възкликне „О-о!“ и да продължи да спи. Ако не се поддадете, ако запазите Своята същност и достойнство, ще се почувствате прекрасно. А това означава, че сте направили още една стъпка за своето възстановяване.
Защо да не се оставим да ни въвлекат в игри, ако е необходимо?
Трябва да разберете, че ролите, които играем, не се ограничават само до обикновена размяна на думи. Те се простират до начина, по който играем в самия живот, и всеки от нас изпълнява съответна роля, към която има предпочитания.
Може би сте възприела ролята на спасител. Тя е позната и успокояваща за прекалено влюбените жени и им създава чувството, че се грижат (напътстват и контролират) за друг човек. От целия си объркан живот те са избрали този начин, който им дава някаква сигурност и самочувствие. Те го използват с приятели, роднини и често на работното си място.
Или може би сте възприела ролята на обвинител, жената, която винаги намира грешка, посочва я и оправя нещата. Отново и отново тази жена възобновява борбата с тъмните сили, които са я побеждавали в детството й, надявайки се, че борбата може да завърши наравно, след като вече е пораснала. Разочарована от детството си и търсейки разплата в настоящето заради миналото, тя е борец, кавгаджийка, участник в дебати, вещица. Тя има нужда да наказва. Има нужда от извинения, от отмъщения.
И накрая вие може да сте жертвата, най-безпомощната от трите, без друг изход, освен да се подчинявате на капризите на другите. Може би като дете не сте имали друг избор, освен да сте жертва, и досега ролята ви е станала толкова позната, че нямате сили да се измъкнете от нея. В слабостта се крие известна тирания: нейното силно място е вината и тя се явява разменната монета на жертва във взаимоотношенията й с другите. Изпълняването на някоя от тези три позиции, било то в разговор или в живота, ви връща към детските навици на страх, ярост и безпомощност. Вие не можете да развиете потенциалните си възможности като разумна личност, напълно отговорна за живота си, ако не се откажете от тези ограничаващи роли и от мисълта да се занимавате с околните. Докато сте въвлечена в тези роли, в тези игри, винаги1 ще ви се струва, че някой друг ви пречи да постигнете щастието си. Веднъж откажете ли се от игрите, ще се окажете напълно отговорна за собствените си постъпки, за решенията си, за живота си. В действителност когато игрите спрат, вашият избор (този, който вече Сте направили, и този, който предстои да направите) става по-ясен, по-неизбежен.
Как да постъпвате, за да не се забърквате в игри?
Трябва да разработите нови начини за общуване със себе си и с другите, които да показват желанието ви да се промените. По-малко „Ако не беше заради …“ и много повече „Точно сега избирам да …“
Когато тръгнете по новия път, ще имате нужда от цялата енергия, която се е освободила след отказа да напътствате и контролирате, за да избегнете въвличане в игри (дори заявлението „Аз не играя“ е игра). С практика всичко става по-лесно, а след време ще добиете увереност.
Ще трябва да се научите да живеете без вълненията от разгорещените сражения, тези отнемащи време и изсмукващи силите ви драми, в които сте се изявявали досега като звезда. Това не е много лесна работа.
Много от силно влюбените жени са погребали чувствата си така дълбоко, че имат нужда от вълненията, породени от караници, раздели и помирения, просто за да се чувстват щастливи. Внимавайте! В началото може да ви се стори отегчително да се занимавате само със собствения си живот. Но ако успеете да преодолеете досадата, тя ще се превърне в себеоткриване. И вие ще сте готови за следващата стъпка.
7.Изправете се храбро пред своите проблеми и недостатъци
Какво означава това?
Да се изправиш пред собствените си проблеми означава, че след като сте се отказала да напътствате другиго, като и от игрите вече няма какво ла ви разсейва от вашия собствен живот, проблеми и болки. Това е моментът, когато се налага да започнете да се вглеждате по-дълбоко в себе си с помощта на вашата лична програма, на подкрепящата група и на вашия терапевт, ако имате такъв. 
Това означава също да погледнете смело на настоящия си живот, както на хубавите неща, така и на онези, които ви карат да се чувствате недоволна или нещастна. Напишете ги на един лист. Погледнете и към миналото. Припомнете си всички добри и лоши спомени, постигнатото, неуспехите, моментите, когато сте били наранена или вие сте наранявала. Прочетете всичко написано. Съсредоточете се върху особено трудните области. Ако сексът е една от тях, опишете историята на сексуалния си живот. Ако цял живот сте имали проблем с мъжете, започнете с вашите най-ранни отношения с мъже и отново напишете цялата история. Родители? Използвайте същия метод и за тях. Започнете отначало и пишете. Ще падне голямо писане наистина, но това е един безценен инструмент, който ще ви помогне да сортирате миналото и да започнете да разпознавате модела на поведението си, повтарящите се моменти в борбата ви със себе си или с останалите.
След като започнете този процес, свършете колкото може повече работа, преди да спрете. Това е техника, която ще искате да ползвате отново, когато броят на проблемите ви нарасне. Може би в началото ще се съсредоточите върху взаимоотношенията си с другите хора. По-късно, по друго време, може да пожелаете да опишете историята на длъжностите, които сте заемали, какво сте си мислели за всяка една, преди да започнете, през времето, когато сте я заемали и след това. Просто оставете вашите спомени, чувства и мисли сами да потекат. Не проверявайте какво се е получило от писанията ви, направете го, след като свършите описанията.
Какво трябва да направите, за да се изправите храбро пред своите проблеми и недостатъци?
Ще се наложи доста да пишете, като за това трябва да отделите значително време и енергия. Писането може да не се окаже най-лесният и удобен за вас начин да се изразите. Въпреки това то е най-добрата техника за случая. Не се безпокойте, че няма да го направите идеално, или дори добре. Просто го направете така, че да звучи смислено за вас.
Докато пишете, трябва да сте напълно искрени и откровени.
След като приключите с тази дейност (в рамките на възможностите си), споделете я с някой ваш близък, за когото сте сигурна, че държи на вас. Тази личност трябва да бъде човек, който разбира какво се опитвате да направите и може просто да изслуша написаното от вас за сексуалния ви живот, за връзките ви, за взаимоотношенията с родителите, за чувствата ви към вас самата, за събитията във вашия живот — както за добрите, така и за лошите. Човекът, когото ще изберете за слушател, трябва да бъде състрадателен и да проявява разбиране. Още от самото начало трябва да знае, че коментар не е необходим. Нито съвет, нито подкрепа. Достатъчно е само да слуша.
Когато сте достигнали този етап на възстановяване, не използвайте вашия партньор за слушател. Много, много по-късно може да решите да споделите с него това, което сте написали. Но не е задължително. Не се препоръчва обаче да го правите на този етап. Това е опит да накарате някого да изслуша историята ви и да видите как ще ви приеме. Това не е средство за изглаждане на ръбовете във вашите отношения. Целта е да се възстановите напълно.
Защо е необходимо да се изправите храбро пред своите проблеми и недостатъци?
Повечето от нас, които обичаме прекалено силно, са склонни да обвиняват другите за нещастията в живота си, отричайки собствените грешки и избори. Това е вреден подход към живота, който трябва да се изкорени и елиминира, и начинът, по който това може да стане, е да погледнем смело и честно към самите себе си. Само когато погледнете на проблемите и грешките (както и на успехите) като на свои, а не свързани по някакъв начин с партньора ви, можете да направите стъпки за промяна на това, което може да се промени.
Какво означава да се изправите храбро пред своите проблеми и недостатъци?
Първо, много е вероятно да успеете да се отървете от скрита вина, свързана с някои събития и чувства в миналото. Това ще разчисти пътя за повече радост и положителни емоции в живота ви.
След това, защото някой е изслушал най-ужасните ви тайни и въпреки това сте оцелели, ще започнете да се чувствате по-сигурна.
След като престанете да обвинявате другите и поемете отговорността за собствените си решения, вие ще сте свободна да се възползвате от всички възможности, които не са ви били на разположение, докато сте се възприемали като жертва на другите. Това ще ви подготви да започнете да променяте онези неща в живота ви, които не са били добри за вас или не са ви удовлетворявали.
8.Развивайте вашите потребности
Какво означава това?
Да развивате потребностите си означава да не чакате партньора ви да се промени и чак тогава да започнете да се грижите за живота си. Това означава също и да не разчитате на неговата помощ – финансова, емоционална или за всекидневните неща – да се отдадете на работата си, да започнете отново да учите или нещо друго, което ви се е искало да предприемете. Вместо да направите плановете си зависими от неговото съдействие, планирайте така, сякаш разчитате само на себе си. Погрижете се за всичко – грижи за детето, пари, време, транспорт, – без да го използвате като възможен изпълнител (или – извинение!). Ако докато четете това, вече протестирате, че без неговото съдействие вашите планове са неизпълними, то помислете какво щяхте да правите, ако изобщо не го бяхте срещнали. Ще откриете, че не е невъзможно животът да продължи, когато спрете да разчитате на него. Затова се възползвайте от всички други възможности.
Да развивате себе си означава да преследвате интересите си. Ако прекалено дълго време сте били заети с него и изобщо не сте имали свой живот, тогава започнете да опитвате различни пътища, за да откриете какво ви привлича. Това няма да е лесно за жените, които обичат прекалено силно. След като за продължителен период център на живота ви е бил вашият партньор, ще усетите известно неудобство да прехвърлите фокуса върху себе си и вашето израстване като личност. Бъдете готова да опитвате поне по една нова дейност на седмица и експериментирайте, за да откриете какво ви харесва.
Да развивате себе си означава да поемете рискове: да се запознаете с нови хора, да влезете отново в класна стая след толкова години, да предприемете сама пътешествие, да потърсите работа… всичко, от което имате нужда, но не сте събрали смелост да го направите. Това е моментът да се гмурнете с главата напред, в живота няма грешки, а само уроци, така че вървете и научете онова, на което животът ще ви научи. Използвайте вашата подпомагаща група като източник на смелост и опора. (Не се обръщайте към партньора си или към семейството си за подкрепа. На тях сте необходима такава, каквато сте, за да останат и те същите. Не проваляйте вашия напредък, като се облягате на тях.)
Какво трябва да правите, за да развивате потребностите си?
Първо, правете на ден по две неща, които са ви приятни – неща за загрявка и за да сте наясно коя сте и на какво сте способна. Отстоявайте себе си и в случаите, когато предпочитате да се престорите, че определено нещо няма кой знае какво значение за вас; върнете покупката, ако не отговаря на стандартите, независимо че ви се ще просто да я хвърлите и да приключите с проблема. Проведете онзи телефонен разговор, който ви се иска да избегнете. Научете се как по-добре да се грижите за себе си, а не за другите от вашия кръг. Кажете „не“ заради вас самата, а не „да“ заради някого другиго. Помолете ясно за нещо, което искате, и поемете риска да получите отказ.
След това се научете да давате на себе си. Дайте си време, дайте си внимание, дайте си материални предмети. Често решението всеки ден да си купуваме по нещо може да е един истински урок да се научим да обичаме себе си. Подаръците може да не са скъпи, но колкото са по-непрактични и лекомислени, толкова по-добре. Това е едно упражнение за себеугаждане. Трябва да се научим, че ние самите можем да бъдем източник на хубави неща в живота си, а това е добър начин да започнем. Но ако сте свикнали да харчите пари за себе си, ако пазарувате и пилеете импулсивно, за да уталожите гнева или депресията си, тогава този урок трябва да има друга насока. Вместо да си купувате ненужни предмети (и да правите дългове), измислете си нови преживявания. Разходете се из парка, отидете с колело до хълма, посетете зоологическата градина. Спрете и погледнете залеза. Смисълът е да помислите за себе си и за това какъв бихте искали да е денят ви, след което опитайте да разберете какво означава да даващ и да получаваш. Обикновено сме много добри в даването на другите, но нямаме никакъв опит в даването на себе си. Така че започнете да опитвате!
Предприемането на тази стъпка налага от време на време да правите нещо, което е много трудно. Когато не се занимавате с някого другиго, ще се наложи да се справите с ужасяваща празнота. Понякога тази празнота ще е толкова дълбока, че ще имате усещането как вятърът свири на мястото, където би трябвало да е сърцето ви. Отпуснете се и я почувствайте с цялата й сила (в противен случай ще потърсите друг, неправилен начин да се разсеете). Приемете празнотата и знайте, че няма винаги да се чувствате по този начин. Останете спокойна и започнете да я запълвате с топлината от това, че сте се възприели такава, каквато сте.
Защо е необходимо да развивате потребностите си?
Освен ако не преувеличавате талантите си, вие винаги ще се чувствате безпомощна. И за тази безпомощност ще обвините него, докато в действителност тя се дължи на вас, защото не обръщате внимание на живота си. Развиването на потенциалните ви възможности ще прехвърли отговорността там, където й е мястото – при вас.Плановете и дейностите, с които ще се захванете, така ще ви ангажират, че няма да имате възможност да се съсредоточите върху него или върху това, което върши той. Ако в момента нямате връзка, това ще ви даде възможност да възобновите старата си любов или да изчакате нова.
Какво означава да развиете потребностите си?
Първо, няма да се налага да си търсите приятел, който да е ваша противоположност, за да има баланс в живота ви. Да ви обясня: Като повечето жени, които силно обичат, и вие сигурно сте прекалено сериозна и отговорна. Ако не развиете целенасочено вашата повесела страна, ще ви привличат мъже, които притежават онова, което ви липсва. Един безгрижен, безотговорен мъж е привлекателно познанство, но е лоша перспектива за удовлетворителна връзка. Въпреки това, докато не си разрешите да бъдете по-свободна и лесна за общуване, вие ще имате нужда от него, за да изпълва с веселие и вълнение живота ви.
Второ, да развивате себе си означава да израствате. След като станете това, което сте, вие също започвате да поемате пълна отговорност за решенията и живота си и по този начин навлизате в света на възрастните. Докато не поемем сами отговорността за нашия живот и за собственото си щастие, ние не сме напълно зрели личности, а сме по-скоро зависими и изплашени деца в тела на възрастни.
И накрая, като развивате себе си, вие ставате по-добър евентуален партньор, тъй като се превръщате в творческа и себеизразяваща се жена, а не в някоя, която е непълноценна (и следователно изплашена) без мъж. Парадоксът е, че колкото по-малко се нуждаете от партньор, толкова по-добър партньор ставате и толкова по-здравословен партньор ще привличате (и от. такъв ще бъдете привличана).
 9.Станете егоистка
 Какво означава това?
Нека да разгледаме какво означава здравословният егоизъм за жените, които обичат прекалено много.Означава да поставяте вашето добруване, вашите желания, вашата работа, вашите игри, планове и дейност на първо място, вместо на последно – преди, вместо след като нечии други потребности са удовлетворени. Дори ако сте майка на малки деца, трябва да включвате в дневната си програма някаква дейност само за вас самата.
Означава също да очаквате и да изисквате удобни за вас отношения и ситуации. Да не се стараете да се приспособите към неудобни за вас обстоятелства.
Означава да вярвате, че вашите нужди и желания са много важни и че трябва да ги удовлетворявате. И в същото време да гарантирате на другите правото да бъдат отговорни за задоволяването на собствените им нужди и потребности.
Какво изисква превръщането ни в егоистки?
Когато започнете да поставяте себе си на първо място, трябва да се научите да сте толерантна към гнева и разочарованието на другите хора. Това е неизбежна реакция от страна на онези, чието добруване досега сте поставяли преди вашето. Недейте да спорите, да се извинявате или да се оправдавате. Постарайте се да останете възможно най-спокойна и в добро настроение и да продължите вашите занимания. Промените, които правите в живота си, налагат и на околните да се променят и съвсем естествено е те да се съпротивляват. Ако не се впечатлите силно от тяхното възмущение, то много скоро ще замре. Това е само един опит да ви върнат обратно към старото ви безкористно държане, да ви накарат да вършите за тях онова, което те самите трябва да вършат.
Внимателно трябва да се вслушвате във вътрешния си глас, който ви насочва кое е правилно и добро за вас, и да го следвате. Това е начинът да развиете здравословен интерес към себе си, като се вслушате в собствените си указания. До този момент вие най-вероятно сте. била побъркана на тема да се вслушвате в репликите на другите за това как те биха искали да се държите. Заглушете тези гласове, защото те винаги ще ви откъсват от вас самата.
И накрая, да станете егоистка означава да признаете, че собствената ви стойност е голяма, че талантът ви заслужава изява, че вашето удовлетворение е също толкова важно, колкото и това на другите, че вашето най-добро Аз е най-големият подарък, който можете да дадете на света и най-вече на хората около вас.
Защо е необходимо да станем егоистки?
Без този силен ангажимент към себе си съществува тенденция да останете пасивна, да не се развивате в посока на най-добрата си’ изява, а в полза на някого другиго. Въпреки че ставайки егоистка (а това означава да станете по-честна), ще се превърнете в по-добър партньор, това не трябва да е единствената ви цел. Целта ви трябва да е извличането на най-доброто за вас.
Да се издигнете над всички трудности все още не е достатъчно. Остава животът, който трябва да живеете, откриването на скритите ви заложби. Това е една естествена стъпка, след като самоуважението ви е нараснало и сте започнали да цените собствените си желания.
Поемайки отговорността за себе си и за щастието си, вие ще освободите децата си от вината и отговорността, които чувстват заради вашето нещастие. Едно дете не би могло да се надява да се отплати на родителя си за това, че е жертвал живота, щастието, удоволствията си заради семейството. Виждайки родителя си да се наслаждава на живота, детето разбира, че и то може да направи същото, по същия начин, както когато вижда родителя си да страда, смята, че животът представлява само страдания.
Какво означава да станем егоистки?
Вашите връзки автоматично се заздравяват. Никой не е длъжен да бъде по-различен от това, което е. Вие вече не сте различна от това, което сте.
Вие освобождавате другите от безпокойствата им за вас. (Много е вероятно вашите деца например да са се чувствали отговорни за облекчаването на вашите страдания и отчаяние. Когато вие по-добре се грижите за себе, си и те ще са свободни да започнат да се грижат по-добре за себе си.)
Сега вече можете да казвате „да“ или „не“, когато поискате.
Когато извършите тази драматична размяна на роли – от човек, който се грижи за другите, в човек, който се грижи за себе си, възможно е да настъпи размяна на ролите и във връзката ви. Ако промяната на ролите се стори прекалено трудна за мъжа в живота ви, той може и да си тръгне, търсейки някоя друга, подобна на това, с което е свикнал – и така, вие може и да не завършите с човека, с когото сте започнали.
От друга страна, колкото и да е странно, след като станете по-грижовна към себе си, вие може да привлечете някого, който може да се грижи за вас. Колкото по-силни и уравновесени ставаме, толкова по-силни и уравновесени личности привличаме. Колкото по-малко чужди нужди задоволяваме, толкова повече наши потребности са задоволени. Като се откажем от ролята на супергрижовната, ще дадем възможност на някого да поеме грижата за нас.
10. Споделете с други онова, което сте преживели и научили
Какво е необходимо, за да споделите онова, което сте преживели и научили?
Трябва да можете да изразите дълбоката си благодарност, че сте стигнали толкова далече, а също и за помощта, която сте получили от другите, когато те са споделили с вас постигнатото от тях.
Имате нужда от честност и желание да споделите тайните си, без да се стараете да изглеждате „добра“.
Освен това трябва да развиете способност да давате, без да очаквате лична благодарност. Повечето от „даването“, което правим, докато сме обичали прекалено силно, е един вид манипулиране. Сега няма проблеми да даваме свободно. Нашите нужди са задоволени и сме изпълнени с любов. Най-естественото нещо, което можем да направим сега, е да споделим тази любов, без да очакваме нещо в замяна.
Защо е необходимо да споделите това, което сте изпитали и научили?
Приемете го като болест, също както бивш алкохолик може да се подхлъзне. Без постоянно напомняне вие можете да се върнете към старите си начини на мислене, чувства и връзки. Работата с новодошлите ще ви напомня колко зле сте били преди и какво сте постигнали. Когато тяхната история непрекъснато ви напомня вашата, това ще ви помогне да не отричате колко лошо е било всъщност.
Говорейки за това, вие давате надежда на другите и достоверност на всичко, през което сте преминали в борбата за възстановяване. Вие печелите перспектива за смелостта и живота си.
Възстановяване и интимност: затваряне на пролуката
  Xарактеристики на жена, която се е излекувала от чувството да обича прекалено силно. Не трябва да се забравя, че възстановяването е процес за цял живот и цел, към която се стремим и не можем да постигнем веднага.
Ето тези характеристики:
1.  Тя напълно приема себе си, дори и когато иска да промени нещо от характера си. Съществува любов към самата нея и самоуважение, което тя внимателно поддържа и задълбочава.
2. Приема другите, без да се опитва да ги промени.
3. Не губи връзка с чувствата си и становищата си към всеки аспект на живота й, включително и секса.
4.  Харесва всичко в себе си: личността си, външния си вид, убежденията и ценностите си, тялото си, своите интереси и постижения. Тя се самоутвърждава, а не търси връзки, които да й дадат чувство за собствено достойнство.
5. Нейното себеуважение е достатъчно голямо, за да се наслаждава на компанията на другите, особено на мъже, които са си добре такива, каквито са. Тя няма нужда да бъде полезна, за да се чувства необходима.
6.  Тя си позволява да е откровена и доверчива с подходящи хора. Не се страхува да бъде опозната дълбоко като личност, но не се излага на показ пред тези, които не се интересуват от същността й.
7.  Тя си задава въпроса: „Тази връзка добра ли е за мен? Позволява ли ми да бъда такава, каквато съм?
8.  Когато една връзка е разрушителна, тя се отказва от нея, без да изпада в депресия. Има си кръг от подкрепящи я приятели и сериозни интереси, които й помагат да преодолее кризата.
9.  Цени преди всичко спокойствието си. Борбата, драмата и хаосът от миналото са изгубили своята привлекателност. Сега тя се грижи за себе си, за здравето и самочувствието си.
10.  Знае, че за да оцелее една връзка, тя трябва да. бъде между партньори, които споделят общи ценности, интереси и цели, и които не се страхуват от близостта. Тя знае, че заслужава най-доброто, което може да й предложи светът.
Има няколко фази във възстановителния процес. Първата започва, когато разберем поведенския си модел и пожелаем да го променим за добро. Следващата е желанието ни да получим помощ за себе си, последвано от първоначалния опит да дадем помощ. След това навлизаме във фазата на възстановяване, което налага ангажирането ни с нашето оздравяване и желанието ни да продължим с програмата за възстановяване. През този период започваме да променяме начина си на действие, мислене и чувстване. Това, което някога е било нормално и познато, става неудобно и вредно. Навлизаме в следващата фаза, когато изоставяме старите методи и започваме да подчертаваме качествата си. През всички етапи на възстановяване любовта към самите нас се увеличава бавно, но непрекъснато. Първо преставаме да се мразим, после ставаме по-толерантни към себе си. Появява се самопреценка на най-добрите ни качества, след това започваме да възприемаме себе си. Накрая идва и любовта към самите нас.
Докато не сме започнали да се приемаме и обичаме, няма да позволим да ни „опознаят“, защото без това ние не можем да повярваме, че заслужаваме да ни обичат такива, каквито сме. Вместо това се опитваме да спечелим любов, като я даваме на друг чрез грижи и търпение, чрез страдания и жертви, чрез секс или кулинарни способности.
След като приемането и обичта към самите нас се развият, ние вече сме готови да бъдем такива, каквито сме, без да се опитваме да угаждаме някому или да играем театър, само за да спечелим нечие одобрение и обич. Но когато престанем с театъра, може да изпитаме както облекчение, така и уплаха. Когато се представяме с истинската си същност, ние се чувстваме неудобни и уязвими. Опитваме се да повярваме, че тъкмо такива, каквито сме, заслужаваме любовта на някого, на когото държим, но винаги съществува изкушение, макар и за малко, да преиграем. Ако обаче процесът на възстановяване е напреднал, ще се прояви и в нежелание да се върнем към старите навици. Това е кръстопътят, на който се е озовала Труди; не може да се върне към стария си стил на поведение, но е изплашена да пристъпи към по-искрен, но по-неконтролиран начин на сексуална изява. Когато престанем да изпитваме желание да предприемаме предварително пресметнати ходове, целящи определен ефект, ще настъпи един период от време, през който няма да знаем какво да правим, докато нашите искрени импулси за любов не получат възможност да бъдат чути, почувствани и приети.
Изоставянето на старите стратегии не означава, че ще престанем да обичаме, да се грижим, да помагаме, да успокояваме, да стимулираме, да прелъстяваме нашия партньор. Но с възстановяването ни нашето поведение към другия човек ще бъде израз на собствената ни същност, а не резултат на опити да възпроизведем ефект или да го променим. Това, което предлагаме в замяна, е истинската ни същност, без да се крием и пресмятаме, без да се преструваме и прикриваме.
Първо трябва да превъзмогнем страха да бъдем отхвърлени, ако позволим на някого да ни опознае истински. След което трябва да се научим да не изпадаме в паника, когато емоционалните бариери са свалени. В сексуално отношение това ново качество на връзката изисква не само да сме разголени и уязвими физически, но и емоционално, и душевно.
Не е учудващо, че това се среща много рядко. Изпитваме ужас, че без тези бариери ще загинем.
Защо си заслужава да рискуваме? Само когато наистина се разкрием, можем да очакваме да бъдем истински обичани. Когато взаимодействаме от позиция на нашата същност, тогава обичат същността ни. Не трябва да се забравя, че такова поведение от наша страна може да съществува само в климат, в който няма страх. Така че ние не само трябва да преодолеем страха си да бъдем това, което сме, но трябва да избягваме хора, чието държане към нас може да породи страх. Каквато и да е степента на желанието ни да сме истински, винаги ще се намерят хора, чиито гняв, враждебност и агресивност ще ви попречат да бъдете честни. Затова свалянето на бариерите и цялостното им премахване трябва да става само с онези хора -приятели, роднини или партньори, – с които отношенията ни са изградени върху доверие, любов, уважение и почит към личността ни.
Както често се случва при възстановяването, заедно с промяната в нашите отношения към другите настъпва и промяна в обкръжението ни от приятели и интимни връзки. Променят се също и отношенията ни с родителите и с децата ни. По-малко се дразним от родителите си. Ставаме по-честни, по-толерантни и понякога изпитваме истинска обич. Контролираме по-слабо децата си, по-малко се безпокоим и по-малко изпитваме чувство на вина. Отпускаме се и повече им се радваме, защото самите ние сме по-спокойни и по-радостни. По-свободни сме да задоволяваме нуждите и интересите си, което освобождава и децата ни да правят същото.
Приятели, с които сме споделяли до безкрайност, сега ни се струват не толкова подходящи и въпреки че можем да им предложим да споделим с тях как сме си помогнали, не трябва да се нагърбваме с проблемите им. Взаимното нещастие като мотив за приятелство сега се заменя с взаимни интереси.
Накратко възстановяването ще промени живота ви по много начини, които не бих могла да предскажа в тази книга и понякога това може да доведе до дискомфорт. Нека това не ви спира. Страхът от промяна, от изоставяне, е това, което ни възпира да се преобразим в по-здрава, по-издигната и истински обичаща личност.
Не болката ще ни възпре. Ние вече сме минали през различни степени на болка, без надежда за облекчение. Това, което ни възпира, е страхът, страхът от неизвестното. Най-добрият начин, който знам, за да се преборите със страха, е като се присъедините към други, които са тръгнали по същия път. Потърсете си подкрепяща група от хора, които са били там, където сега сте вие, и които вече са постигнали целта, към която и вие се стремите. Присъединете се към тях по пътя към един нов начин на живот.
Робин Норууд „Параноя на страстта“
 Моля,ако ви е харесала и ви е била полезна информацията,споделете я с други хора !