Какво представлява убежеднието ? – То е вътрешна нагласа, когато човек приема нещо за вярно и истинно, не се съмнява в неговата достоверност и е готов да го защитава и аргументира.

Както обясних тук: https://katyapetrova.eu/iskam-da-promenya-zhivota-si-ot-kade-da-zapochna/  , ние имаме убеждения на четири нива и за да се променим, трябва да работим с тях. Те са съпроводени с чувства, и когато мислите и чувствата са в синхрон, съгласно Закона за привличането, сбъдва се наше желание или привличаме определена ситуация, която ни кара да се почустваме, по начина по който сме си поръчали.
Колко пъти ви се е случвало още от сутринта нещо да ви е ядосало и после целият ден,да е бил ужасен  или обратното. Това е и причината,поради, която колкото и да мислим,че искаме и имаме дадено нещо в живота ни, то така и да не идва, защото има разминаване между мисли и чувства.

Напр.: Искам нова кола и си мисля, визуализирам, правя всякакви практики и какво ли не, за да я привлека в живота си, но тя не идва и се чудя, къде бъркам или че Закона за привличане не работи. Но се оказва,че истината е друга, аз правя всичко това, но в същото време си мисля „Как ще дойде тази кола“, „От къде ще взема пари за нея“ и др., вътрешно се чувствам, че по някакъв начин не заслужавам, че точно на мен ли ще се случи.И в такъв случай, колкото да си повтарям, че заслужавам и да търся начини да се убедя, ако не променя начина по който се чувствам и не разбера, какви убеждения имам, за да не допускам нова кола в живота си, колата ще си стои на ниво Искам само.

Това важи за всяка област от живота-за работа, за любовта, за всичко,което искаме да привлечем, дори и при взаимоотношенията ни с хората около нас. При взаимоотношенията се отразява по този начин.

Примера е от сесия : Темата е  Взаимоотношения с мъжа и по точно, за това, че мъжът не поема никаква инициатива в къщи, когато жена му го кара да свърши някаква работа. Започваме сесията, тя разбира, че в тази ситуация  се чувства разочарована от него и достигаме до убеждението, че „Като разчитам на хората, ме разочароват“, в такъв случай Вселената ще ни изпраща ситуации, в които хората ще ни карат да се чувстваме по този начин.

Ето как нашите убеждения и чувства ни вкарват в един порочен кръг, в който започваме да се въртим. И макар да попадаме в различни ситуации, накрая се чувстваме по един и същ начин.

Д-р Джо Диспенза дава прекрасно обяснение как мислите, чувствата и ситуациите, създават невронни връзки и как тези връзки, формират живота ни.

Невронните мрежи

Теорията на д-р Диспенза твърди, че всеки път, преживявайки някакъв опит, ние „активираме“ огромно количество неврони в мозъка си, които на свой ред влияят на нашето физическо състояние. Именно феноменалната сила на съзнанието, благодарение на способността към концентрация, създава така наречените синаптични връзки – връзките между невроните. Повтарящите се преживявания (ситуации, мисли, чувства) създават устойчиви невронни връзки, наричани невронни мрежи. Всяка мрежа се явява определен спомен, въз основа на който нашето тяло в бъдеще реагира на подобни обекти и ситуации.
Според Диспенза цялото наше минало е „записано“ в невроните мрежи на мозъка, които формират начина, по който възприемаме и усещаме света като цяло и негови конкретни обекти в частност. По такъв начин само ни се струва, че нашите реакции са спонтанни. Всъщност повечето то тях са програмирани от устойчиви невронни връзки.

Всеки обект (стимул) активира една или друга невронна мрежа, която на свой ред предизвиква определени химични реакции в организма. Тези химични реакции ни карат да действаме или да се чувстваме по определен начин – да бягаме или да останем на място, да се радваме или да се натъжим, да преживеем еуфория или да изпаднем в апатия и така нататък.
Всичките ни емоционални реакции не са повече от резултат на химични процеси, които се дължат на създадените невронни мрежи и се основават на миналия ни опит. С други думи, в 99% от случаите ние възприемаме реалността не такава, каквато тя се явява, а я интерпретираме въз основа на готови образи от миналото.
Основното правило на неврофизиологията звучи така: нервите, които се използват заедно, се съединяват. Това означава, че невронните мрежи се образуват в резултат на повтаряне и укрепване на опита. Ако опитът дълго време не се възпроизвежда, то невронните мрежи се разпадат. По такъв начин навикът се образува в резултат на периодично „натискане“ на копчето на една и съща невронна мрежа.
Така се формират автоматичните реакции и условните рефлекси – все още не сте успели да помислите и осъзнаете какво се случва, а вашето тяло вече реагира по определен начин.

Ние сме свързани с всичко в квантовото поле. Айнщайн доказва, че енергията и материята са толкова свързани, че всъщност са едно и също.Атомите представляват предимно празно пространство : те са енергия. Всичко физическо в живота ни не е твърда материя, а поле от енергия. Физическото тяло представлява организирани модели от енергия и информация, обединени с всичко останало в квантовото поле.

Мислите + чувствата произвеждат измерими резултати

Ние общуваме с квантовото поле най-вече чрез мислите и чувствата. Клетъчният биолог д-р Глен Рейн провежда много интересен експеримент, в който разделя участниците на 3 групи,които в продължение на две минути трябва да държат епруветки с ДНК проби. Първата група докато държала пробата, произвеждали силни, възвишени чувства като любов и признателност. Втората група, прави същото, но вместо да създава положителни емоции /чувства/ на любов и признателност, те едновременно насочват и намерение/мисъл/ за навиване или развиване на спиралите на ДНК. А третата трябвало само да насочва ясно намерение, без да влизат в емоционално състояние, за да повлияят на материята. Какви мислите били резултатите? В първата група,положителното емоционално състояние, не предизвикало никакъв ефект върху ДНК, Ясното намерение във третата група също нямало ефект. Втората група постигнала значителна промяна във формата на ДНК пробите. В някои случаи тя била навита или развита с цели 25%.
Този експеримент показва, че квантовото поле или Закона за привличане, не реагира просто на желанията ни-нашите емоционални молби. То не реагира и на целите ни-нашите мисли. Реагира само тогава, когато двете са съгласувани и хармонизирани, т.е. когато излъчват един и същ сигнал

Получаваме това, което изпращаме

Ето как си дирижират събитията в нашия живот.
Ако сме преживели страдание, което пазим в ума и тялото си и го измерваме чрез мислите и чувствата си, ние излъчваме този енергиен подпис в полето. Универсалният разум откликва като изпраща в живота ни друго събитие, което възпроизвежда същия интелектуален и емоционален отговор.
Мислите ни изпращат сигнала навън (“Аз страдам“), а емоциите ни („Аз страдам“) привличат в живота ни събитие, което съответства на тази емоционална честота – тоест добра причина да страдаме. Ние съвсем реално постоянно молим за доказателство за съществуването на универсален разум и той постоянно ни изпраща обратна връзка във външната среда. Ето колко сме силни.
А можем ли да изпращаме сигнал, който ще произведе положителен резултат за нас?
Можем, но трябва да приемем, че първо трябва да променим ума си, мислите, чувства си, чрез тях да достигнем до нови преживявания. Трябва просто да се откажем от навика да бъдем себе си.

Използвани материали : „Разчупете навика да бъдете себе си“ – Джо Диспенза

Моля, ако ви е харесала и ви е била полезна информацията, споделете я с други хора !