Какво представляват навиците или как да премахнем негативните емоции?
По материали от Джо Дизпенза Навикът е набор от автоматизирани подсъзнателни мисли, действия и емоции, които усвояваме чрез многократно повторение. Навик е, когато сме правили нещо толкова много пъти, че тялото ни знае как да го направи по-добре от ума ни. По този начин се учим как да ходим, дишаме, ядем, без непрекъснато да ангажираме съзнанието си. По същия метод работи обаче тялото ни и когато става въпрос за проблеми и отрицателни емоции. Как възприемаме проблемите? Това, което хората определят като проблеми, са невронни вериги в мозъка, свързани с други хора, места, събития, и всяка от тях има прилежаща негативна емоция. Емоциите са краен продукт от минали преживявания и затова, когато възпроизвеждаме спомена за даден проблем, усещаме тъга, болка, безпокойство. Изведнъж състоянието ни в настоящия момент се определя изцяло от минали събития. Ако повтаряме редовно този цикъл, рано или късно нашето познато минало ще стане наше предсказуемо бъдеще. Как превръщаме нещастието в навик? В по-голямата си част хората неусетно създават отново и отново един и същ живот за себе си. Карат колата към работа по същия начин, реагират по същия начин на трафика по пътя, виждат едни и същи хора и правят едни и същи неща. Натискат едни и същи емоционални бутони, превръщат ежедневието си в рутина и то става като автоматизирана програма. И така 95% от това, което сме към своята 35-а годишнина, е запаметен набор от поведенчески емоционални реакции, подсъзнателни навици, дълбоко вкоренени отношения, вярвания и възприятия, които работят точно като компютърен алгоритъм. И когато с петте процента от съзнателната си мисъл кажем: „Искам да живея здравословно, искам да съм щастлив, искам да съм свободен!“, тялото ни не е съгласно, защото в този момент работи на тотално различна програма. Колкото по-силна е емоционалната реакция към дадено събитие, толкова по-силен е емоционалният отпечатък и толкова повече внимание отделяме на причината. Мозъкът запечатва образ на момента и така формира спомен. Дългосрочната памет обикновено се създава от високо емоционални преживявания. Резултатът от този процес е, че хората си спомнят неврологично тези моменти. Тоест задействат същите невронни вериги и съпреживяват емоциите преди визуалните образи. Затова е толкова трудно да се контролираме при появата на причинителите, довели до създаването на тези вериги. Как управляваме тези реакции определя и техният ефект върху нас. Някои хора си позволяват да останат под влиянието им с часове и дни. Обикновено тогава казваме, че човек е в дадено настроение. Ако удължим периода с дни и месеци, наричаме това „темперамент“. Когато оставим емоционалната реакция да ни управлява години, тя се превръща в черта от характера ни. Защо е толкова трудно да направим промяна? Да поемем контрол над живота си означава да се научим да намаляваме до минимум периода на въздействие на негативните мисли. Оказва се, че повечето хора прекарват 70% от времето си в стрес и в режим на оцеляване. На база на предишния си опит, те винаги очакват най-лошото. В резултат, от безкрайните възможности за изход на дадена ситуация те винаги предизвикват най-лошия. Започват да го съпреживяват емоционално и така поставят тялото и ума си в състояние на страх и тревога. При достатъчно повторения на този модел се появяват паник атаките, защото тялото вече е подсъзнателно програмирано да реагира по определен начин. Образно казано, тялото на човек е негово подсъзнание и не различава емоционалния резултат от преживяването на нещо и емоционалния резултат от мисълта за това преживяване. Вярва, че преживяваме отново и отново същите неща, които съзнанието извиква в ума ни. Най-трудната и важна част от промяната е да не вземаме същите решения и да не реагираме по същия начин както преди. Звучи лесно, но всъщност това е излизане от зоната ни на комфорт и ще ни накара да се почувстваме неудобно. Ето защо трябва да сме подготвени. Повтаряйки едно и също, ние затвърждаваме едни и същи невронни вериги и те стават все по-„дебели“ и по-„дълбоки“. Нашите мнисли провокират емоции. Ако имаме мисъл, от която изпитваме страх, ще почувстваме безпокойство и несигурност и в този момент мозъкът ще направи справка с тялото. То ще потвърди безпокойството и ще изиска от мозъка още обезпокоителни мисли, за да допълни синхрона. Този цикъл помага на тялото бавно, но сигурно да измести мозъка и да стане водещо. В резултат когато човек вземе решение, че е време за промяна, той започва да се чувства различно, иска да взима различни решения и се опитва да прави различни неща. Тялото обаче излиза от сигурната си зона и стъпва в неизвестното. То иска отчаяно да се върне обратно в позната територия и крещи към мозъка – СТАРТИРАЙ ОТ УТРЕ! И ако реагираме на тази мисъл, сякаш е истина, тя ще провокира куп oправдаващи и утвърждаващи мисли, които да стимулират същия стар, познат избор, последван от същото познато поведение, което ще произведе същата позната емоция. Как да си върнем контрола? Винаги казвам – най-добрият начин да предскажем бъдещето си е да го създадем сами. Не от познатото, а напротив – от непознатото. Какви мисли искаме да обикалят в мозъка ни? Какво поведение искаме да имаме един ден? Можем да научим тялото си чрез визуализация и повторение. Когато затворим очи и си представим някаква ситуация и когато поддържаме фокуса, мозъкът ни не може да различи въображаемото от реално случващото се и реагира все едно всичко е истинско. Повторението на това упражнение е начинът за „инсталиране на необходимия неврологичен хардуер“. Сега мозъкът ни не е повече запис от миналото, а е карта на бъдещето. Ако нямаме визия за бъдещето, по която да се водим, то се оставяме миналото да диктува нашите реакции и да ни определя като индивиди. В резултат, вместо индивидуалността и характерът ни да определят реалността ни, оставяме нашата реалност да определя характера и индивидуалността ни. Повечето хора, чакат криза, травма, заболяване, лоша диагноза или трагична загуба за се наканят да правят промени. Въпросът е защо да чакаме? Можем да се учим и променяме в състояние на болка и страдание или в състояние на радост и вдъхновение.
