Оплетени в очаквания, предразсъдъци, възпитание и собствени мисли, често не можем да си дадем ясна сметка защо вършим това или онова, защо животът ни изглежда по този начин и на какво се дължи онова тихо чувство на неудовлетворение, сякаш някъде все ни чака нещо по-добро. В своите лекции Питър Сейдж поглежда в дълбочина зад причините, които ни карат да взимаме решения. Повечето от нас са чували за Пирамидата на потребностите на Маслоу. Тя обяснява донякъде мотивацията на човека и какво го движи напред. В основата на пирамидата е задоволяването на физиологичните потребности (храна, вода, сън, здраве, секс), а на върха й е нуждата от духовно познание и себереализиране. Защо обаче, макар да познаваме добре тази теория, не успяваме да постигнем усещането за щастие, към което всички се стремим? Отговор на този въпрос дава англиийският мотиватор Питър Сейдж. Той определя 6 основни човешки нужди, според които ние живеем. Но по-важeн от тези нужди е балансът, който трябва да поддържаме между тях. Защото само така, обяснява Сейдж, ще имаме моменти на пълнота и щастие. Основните шест нужди са: Нужда от сигурност Ние взимаме всички решения в живота си, водени от нуждата от сигурност. Сигурна работа, сигурен дом, никакви рискове, дори когато избираме къде да пътуваме. Хората не обичат да се чувстват несигурни и винаги избират познатото пред непознатото. Но ако знаеш какво ще ти се случи във всеки ден от живота си, ще искаш да ти се случи нещо друго, нали? Ще се запиташ „Е, няма ли и нещо друго“? И тогава, обяснява Сейдж, идва другата нужда…. Нуждата от несигурност Ако не се страхуваш да опитваш нови неща – от ястия до професии, ако активно искаш да излезеш от комфортната си зона, тогава животът ти е по-пъстър и се усещаш жив. Качеството на дните ни зависи от количеството несигурност, което сме готови да понесем. Ето защо най-интересни хора прегръщат риска (не физическия, другия риск – от неизвестността след взето решение) и животът им често се преобръща, за да стане по-добър. Но само балансът между сигурност и несигурност не е достатъчен за човека. Той има нужда и от… Нужда да се чувства значим Всеки човек иска да е значим, да е важен и по-забележителен от останалите. За съжаление, в днешно време това се свързва само с пари. Колкото повече имаш, толкова по-важен си. Значимостта обаче се определя и от влиянието, което ти и заниманията ти оказват на околните. Допринася ли работата си за нещо, значим ли си за хората? Лекарите, учителите и пожарникарите например имат изключително важни професии, значими за цялото общество. Успеете ли да намерите в себе си онова, което ви прави значими, ще живеете дните си по-осмислено и щастливо, обяснява Сейдж. На другата страна на везната обаче е следващата човешка нужда: Нуждата да си обичан и приет За да е значим, човек трябва да се различава от другите, да не е като тях. Но в същото време имаме нужда да се чувстваме част от цялото, да сме добре приети и обичани. От семейството си, от колегите, от хората, с които общуваме. Затова и често известните хора, станали значими, всъщност са самотни. Защото тяхната везна се е наклонила прекалено силно в едната посока. Трудно се приемат прекалено различните. Трябва да се спазва тънко равновесие между това да различен, но не прекалено встрани, та да останеш самотен и неразбран. Тези първи четири нужди са нужди на егото. „Аз срещу другите“. Но дори да сте успели да удовлетворите всичките тези его-нужди, няма да сте постигнали много. Защото следващите две нужди, от които трябва да се водят постъпките ни, отличават някои хора като лидери или просто щастливци, намерили смисъла на своя живот. Нужда от развитие Всичко в природата се развива. С всяка изминала годината дърветата стават по-високи, цветята на поляната стават повече. Така е и с човека, смята Питър Сейдж. Ако не се развиваме, ако нямаме усещането, че ставаме по-добра версия на себе си, няма да постигнем щастие и хармония със себе си. Дори всичко друго да ни е наред, едно тихо усещане за неудовлетвореност ще ни преследва. Защото нуждата за растеж е изначална и трябва да се съобразяваме с нея. Нужда от принос Стигналите до това ниво ще живеят живот, пълен със смисъл. Да си полезен на някого, да помагаш, да подобряваш средата, в която живееш, за да живеят децата ти, близките ти по-добре – това придава истинския смисъл на живота, обяснява Питър Сейдж. Щастието е онзи (кратък) миг, в който всички тези нужди са в момент на баланс. Нека обаче не мислим, че този баланс може да се поддържа вечно. Точно когато си мислим, че всичко е идеално, се случва нещо и сякаш животът се преобръща. В такива ситуации хората винят себе си или съдбата, лошата си карма или околните. Но всъщност никой не е виновен. Такива са правилата на играта – щастието не е крайна точка, а пътуване. Когато говорим за промяна на начина на живот, за задоволяване на тези основни нужди, винаги говорим за излизане от зоната на комфорт. Това обаче не трябва да е рязко и внезапно. Така не се напредва. От зоната на комфорт – там, където няма нищо не познато, несигурно и ново, се излиза постепенно. Поставете си малка цел (например да започнете да тичате всяка сутрин), постигнете я и едва когато тичането стане част от комфортната ви зона, тогава добавете нова цел – два пъти седмично тренировки с тежести. Отнася се за всякакви цели, чрез които искате да подобрите качеството си на живот.
Само така можем да говорим за устойчиво личностно израстване и напредък. По материали от Питър Сейдж
